На 3 юни 1773 година е починал Паисий Хилендарски

 Отец Паисий или Свети Паисий  Хилендарски  e български народен будител  и духовник. Паисий Хилендарски е автор на първата история на българите. Живял е по време на турското робство. Бил е монах в Хилендарския манастир,

 Отец Паисий или Свети Паисий  Хилендарски  e български народен будител  и духовник.

Паисий Хилендарски е автор на първата история на българите. Живял е по време на турското робство. Бил е монах в Хилендарския манастир, откъдето идва и името му.

Истинското му име се предполага, че е Пенко Банов. Роден е през 1722 година в град Банско.

За неговия живот, за деството му и младостта му има оскъдни исторически данни. На 23 години  Пенко Банов  става монах в Хилендарския манастир на Света гора. Две години събира и систематизира източници от книгохранилищата в Атон, обикаля други манастири в България и Австрия, за да събира сведения за историята на своя народ. През 1762 година завършва своят труд – „История славянобългарская”.

В нея Паисий разказва за величието на средновековна България, за храбростта на мъжете й, за славните й битки и победи. Прилага и летопис на българските владетели – от създаването на държавата от хан Аспарух, законите на Крум Страшни, просветното дело на цар Симеон Велики, разказва за светите братя Кирил и Методий, техните ученици и за още много велики българи.

С пламенни слова Паисий зове българския народ към национално пробуждане и отправя гневни укори към онези наши сънародници, които са се отрекли от своя род и език. Като разказва за миналото на българския народ, Паисий акцентира върху онези моменти от неговата история, в които българската държава е изживявала своята мощ. Това е направено с цел да въодушеви своите читатели и да им подскаже необходимостта от възстановяването и. Освен това, “История славянобългарска” представя живота на рода и езика. Род и отечество, чрез Паисиевата история добиват една нова, непозната и неизвестна дотогава нравствена стойност, превръщат се в мит, който става стимул за обши идеали и стремежи. Написана на достъпен и за обикновените орачи и копачи език, неговата история била четена с голям жар и се преписвала по всички кътчета на българските земи. И така, без да призовава пряко към революционна борба, Паисий всъщност повдига въпроса за извоюване на националната независимост на българския народ. Заедно с това той зове и към премахване на гръцкото църковно и просветно влияние и по такъв начин се явява и първият радетел за църковна независимост и просветна свобода. Обръщайки особено внимание на езика, и стремейки се към неговото опазване и развитие, Паисий може да бъде наречен и родоначалник на съвременния български език.

След написването на труда си, Паисий  поема из българските земи, за да го разпространява. Помагат му още много монаси и последователи, които преписват  историята и я препредават на българите.

С просветното дело на Паисий бележи своето начало българското Възраждане. Той е и първият български будител, духовен водач, посочил стожерите на националната същност: език, земя, минало.

Само няколко десетилетия след смъртта на Паисий неговото дело дало своите плодове: в българските земи се зародило просветно и църковно движение, а малко по-късно започнала и борбата за извоюване на политическата независимост.

Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква.

Предполага се, че  Паисий е починал на път за Света гора  в селището Амбелино на 3 юни  1773 година.

Черновата на История Славянобългарска е открадната от Атон и донесена в България , според някои медии,  от тайните служби. Въпреки несъгласието на някои общественици и възраженията на цялата общественост, книгата е върната на гръцката държава официално от президента Петър Стоянов. 

С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна държавна награда "Свети Паисий Хилендарски", която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.

 

Автор: Албена Иванова